Моника Парески, авторка на книгата „Инвернес“ (2024), публикувана от Полидоро Едиторе, се е утвърдила като важна фигура в съвременната италианска литература, като е достигнала до финалната петорка за наградата Кампиело 2025. В нейното творчество се усеща хармонично съчетание между магия и суров реализъм, което кара читателя да се чувства като участник в един свят, изпълнен с тайни и загадки. Моника споделя, че тази симбиоза не е случайна, а е резултат от стремежа й да изследва мистерията – както в човешките отношения, така и в природата и света около нас. Тя вярва, че реализмът и магията не са противоположности, а по-скоро две страни на една и съща монета, които допълват една друга в опитите ни да разберем невидимото.

Въпросът за връзката между тялото и духа е централна тема в нейната философия. Моника разглежда тялото като носител на много от мистериите, които не могат да бъдат напълно обяснени чрез рационални средства. Тялото, според нея, е мястото, където се усеща и се преживява непознатото, което често е с физическа природа и уязвимост. Това създава усещане за цялост и единство между материалното и духовното, като по този начин се изгражда впечатлението за "мека цялост" между тялото и духа, което е характерно за нейната проза.

Що се отнася до нейната професия на преводач, Моника признава, че въпреки че е спечелила признание и награди, финансовите условия в тази сфера остават трудни. Тя подчертава, че една истинска страст към езика и литературата е това, което я поддържа, въпреки несигурността и ниските възнаграждения. За нея, работата като преводач е не само професия, а форма на писане, която й позволява да продължи да се изразява и да се развива като писателка. Тя смята, че добрият преводач е почти като писател, тъй като превежда не само думи, а и емоции, култури и идеи.

В личен план, Моника признава, че не се смята за особено скромна, а по-скоро за човек, който цени честността и работата си. Тя критикува някои навици сред преводачите, като все още съществуващото отношение на ниска оценка към труда им. В същото време, тя подчертава, че работата й като писател и преводач е свързана с огромен ентусиазъм и любов към думите, въпреки трудностите и предизвикателствата. За нея, писането е магия, която се ражда от страстта към езика и от постоянния стремеж към разбиране на непознатото.

Тя споделя, че работата с класическа литература и по-старите произведения е начин да запази чистотата и автентичността на израза, като се предпазва от модерната бързина и поверхностност. В същото време, тя говори за особеностите на разказването, като подчертава, че разказите й не са предназначени за по-леки читатели, а за онези, които са активни и търсещи участници в процеса на тълкуване. Въпреки че книгите й могат да изглеждат трудни, тя получава положителни реакции и от обикновените читатели, което я окуражава да продължава да създава.

Възприемайки влиянието на преводаческата си дейност върху собствената си писателска практика, Моника подчертава, че работата с чужд език я кара да се докосва до границите на невидимото и непроизносимото. Тя вярва, че преводът е дейност, която изисква да се работи около неказуемото и да се търси същността на това, което е трудно да бъде изразено напълно. В този смисъл, нейното творчество е продължение на тази мисия да проникне в мистерията на живота и езика.

Книгата „Инвернес“ е изпълнена с идеи за секса, езика и човешките отношения, които също са повлияни от нейния опит като преводач. Тя подчертава, че именно работата с различни култури и езици й е дала възможност да разбере по-добре сложността и многообразието на човешката природа. В крайна сметка, за Моника, както и за големите световни писатели като Джеймс Джойс и Маргьорит Дюрас, словото е средство за изследване на тайните на живота и изразяване на най-дълбоките човешки чувства и мисли.